Доц. Драганов: Близо 25% от българския туризъм вече е част от устойчивата екосистема

Близо 25 процента от българския туризъм вече се вписва в европейското изискване за устойчива, екологична и цифрова туристическа екосистема, над 80 процента от хотелите ни прилагат различни смарт технологии, а 100 процента от тях вече използват енергоспестяващи осветителни тела. Това коментира в интервю за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов на 10 февруари 2022 г.

Страната ни е уникална илюстрация за устойчив туризъм с минералните си бани, розата и изкуството, които съществуват повече от 2500 години и този продукт се предлага на цялата ни територия, но когато говорим за иновации, дигитализация, последствия от 100-годишното използване на химикали, изоставаме, коментира експертът.

Европейският план-график за устойчив преход в туризма

Във вторник БТА съобщи за план-графика на прехода в туризма, представен от Европейската комисия по време на Дните на промишлеността на ЕС. Става дума за програма, създадена съвместно с участниците в туристическата екосистема, в която подробно се описват ключовите действия, цели и условия за постигане на екологичния и цифровия преход и дългосрочната устойчивост на сектора. Комисията прикани участващите страни да се включат в неговото изпълнение.

План-графикът на прехода, който е с хоризонт 2030 г. и след това, призовава туристическата общност да приложи мерки в 27 области. Сред тях изпъкват изискванията за инвестиране в кръговост с цел намаляване на използването на енергия и вода, генерирането на отпадъци и замърсяването, като същевременно се отговори по-добре на нарастващото търсене на устойчив туризъм; подобряване на практиките за обмен на данни, за да се даде възможност за нови иновативни туристически услуги и да се подобри устойчивото управление на дестинациите; както и инвестиране в умения, за да се гарантира наличието на квалифицирана работна сила и привлекателни кариери в туристическата екосистема.

Устойчивост чрез туристическите бизнес паркове

Изграждането на устойчива система в туризма не е свързано само с хотелите, а с развитието на туристически бизнес паркове, коментира Румен Драганов. Той даде пример с к.к. „Албена“, където, по думите му, вече има изградена кръгова икономика, разделно изхвърляне на отпадъците, като част от тях се използват за производство на ток чрез метанова станция, собствено производство на плодове и зеленчуци, житни култури и месо, използване на смарт системи и други. По тази причина вече не говорим просто за курорта „Албена“, а за туристически бизнес парк, който осъществява връзката между местната икономика и туризма, допълни Драганов.

Подобни паркове се развиват в Странджа, Поморие и Бургас и в дълбочина на регионите, като целта е да се използват ресурсите – местно богатство, каза Драганов. Такива примери има и във вътрешността на страната – Велинград и хотел „Арте“, където се прилагат модерните технологии, хотел „Милениум“ в София, медицинският и спа комплекс до Казанлък, който се изгражда изцяло на базата на новите технологии.

България има много практики за развитие на иновативните технологии, особено в спа индустрията – съвременна медицинска апаратура, с която са оборудвани специализираните кабинети в съответните хотели.

Навлизането под формата на франчайзинг на марки хотели в България също допринася по пътя към устойчивост на българския туризъм, коментира експертът и допълни, че у нас вече са навлезли около 56 световни марки, сред които „Хаят“. Бъдещето в туризма според Драганов е в две направления – навлизане на световни марки у нас и развитието на националните марки не само в хотелиерството, но и в храненето, като първите примери са „Виктория“ и „Хепи“, където вече сериозно са навлезли новите технологии. Третото направление към устойчивост са самостоятелните бутикови хотели с уникален продукт. Развитието в тези три направления ще стимулира и останалите места за настаняване, хранене и развлечение да прилагат новите стандарти, смята експертът. По думите му първите тенденции са видими, в много от хотелите вече липсват множеството малки шишенца с различни шампоани, душ гелове, защото те са заменени със стенни диспенсъри, вече няма баня в български хотел без надпис, че кърпите и завивките се използват многократно, а ако искаме да ни ги подменят, просто ги поставяме на пода. Смарт стаите също са все по-популярни, не само защото така се пести енергия, а и заради допълнителни предлагани екстри като контрол на здравословното ни състояние по време на престоя с отчитане на 12-16 показателя. Такива стаи има вече в к.к. „Константин и Елена“, като показателите ни се контролират от различни лекари – специалисти в конкретна област, както в хотела, така и дистанционно.

ЧЕТЕТЕ СЪЩО:  В Дубай построиха първата двуетажна сграда чрез 3D принтиране (ВИДЕО)

Преходът към устойчив туризъм няма да доведе до оскъпяването на продукта

Преходът към устойчив туризъм няма да доведе до оскъпяването на продукта. Услугата дори се очаква да стане по-евтина, защото новите технологии намаляват разходите за бизнеса, а нормата на печалбата и добавената стойност в продукта се увеличават на базата на използваните технологии, каза Румен Драганов. Същият ефект върху цената на туристическата услуга има и при рециклирането, на което се залага в кръговата икономика. С енергията, която сме използвали през 60-70-те години в един хотел за една седмица, при внедряването на новите технологии мястото за настаняване може да работи една година, отбеляза Драганов.

Устойчивият туризъм минава и през активното използване на железопътния транспорт

Устойчивият туризъм минава и през активното използване на железопътния транспорт, напомни Драганов. Бих подкрепил призива на транспортния министър и бих инвестирал в БДЖ сега, защото има потенциал железницата ни да се превърне в модерен европейски транспорт за туризъм, каза експертът. Когато имаме бърза и сигурна железница, ще решим проблема с натоварването на магистралите особено през летния сезон, когато има около 280 000 пътувания по тях. Освен това този транспорт е приятен и икономичен, припомни Драганов. Развитието на железопътния транспорт обаче предполага и развитие на съпътстващата инфраструктура до курортите, в това число и използването на нов екологичен транспорт, допълни той и изтъкна, че България все още не е развила лифтовете по Черноморието, които могат да преминат и през по-сложни терени и да осигурят на туриста екологично пътуване от началната точка до курортната дестинация.

Българинът като устойчив турист през 2030 г.

През 2030 г. българският турист ще се потапя в топлите ни и лековити минерални води, както преди 2500 години са го правили траките и римляните по нашите земи, си представя Драганов новия български устойчив турист. Той ще бъде обкръжен от аромат на рози, предвкусващ насладата от досега с културно-историческите ни съкровища, които точно по този начин са представени днес в павилиона на България на ЕКСПО 2020 в Дубай за устойчивост и иновации, „въоръжен“ с мобилен телефон, пълен с приложения за всичко интересуващо го за съответната дестинация, а вятърът ще е в косите му, докато се наслаждава на гледката от влака стрела до морето по пътя към поредния летен уикенд. Новият български турист ще оставя нулев екологичен отпечатък върху живота на Земята, допълва експертът.

Финансирането

България разполага с множество фондове за дялово и рисково финансиране на устойчиви проекти в туризма, коментира Румен Драганов. Той напомни и за последните инициативи на Българската банка за развитие, която предлага различно финансиране при изгодни условия за иновативни проекти в туризма.

В момента се насърчават практиките, свързани с конкурентоспособността на дестинация България и нейната добавена стойност за растежа на икономиката ни. Това, което сега се разработва, включително и по Плана за възстановяване и развитие, са зелените технологии, кръговата икономика, биоикономиката, спа дестинациите и всичко, свързано с използването на богатите природни ресурси, с които България разполага, каза Драганов. От друга страна се търсят идейни проекти, свързани с Индустрия 4.0 и 5.0, както и приложни политики за стимулиране на технологиите, включително и на цифровите и особено за управление на туристическите дестинации и местата за настаняване, хранене и развлечения и съответно за спа и уелнес туризма. Въпросът е България умело и навреме да се възползва от тези финансови възможности, допълни той.

предишна статияКолко струва да посетите ДУБАЙ
Следваща статияЕкспо 2020 в Дубай се превръща в скандал от ранга на този на АМ „Хемус“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук